– Г-жо Карастоянова, според вас защо се стигна до оставката на министъра на образованието проф. Тодор Танев? От мотивите, с които премиерът Бойко Борисов я поиска, останахме с впечатление, че дискусията за турското съжителство или робство е само повод, а истинската причина са системни натрупвания от грешки и неумение да се води комуникация с обществото и то да бъде убедено в правилността на предлаганите от МОН решения. Вашето мнение?
– Всеки български професор заслужава уважение и би могъл да съветва министър-председателя, още повече ако има опит в управлението. Професор Тодор Танев е личност с авторитет и култура и съм сигурна, че може да бъде полезен и на друга представителна позиция.
Оставката е инструмент на политическата работа, тя е личен жест, който показва характер и дава възможност на всяка политическа или публична личност да запази достойнството си. Във въпроса Ви до голяма степен се съдържа и обяснението за причините, които доведоха до тази оставка.
Историческият период, който предизвика тази остра полемика за всеки един от нас безспорно е „турско робство“, в литературата се нарича „иго“, а в академичните среди намират аргументи, с които го определят и като „владичество“. Този исторически петвековен период е съществувал и престъпленията, извършени през него не са могли да унищожат човешките отношения между хората – българи, турци, арменци, евреи и т.н., описани и от единствения носител на нобелова награда за литература с български корен Елиас Канети.
– Каква ще е позицията на Патриотичния фронт и Вашата лична за новата номинация – на вицепремиера Меглена Кунева? Как ще повлияе смяната в кабинета на стабилността на управлението?
– Изборът на министър, който ще седне зад бюрото на Иван Вазов би следвало да респектира и задължава народните представители по особен начин. Решението на нашата парламентарна група ще бъде изразено и обосновано от съпредседателите на коалиция „Патриотичен фронт“. Очевидно кандидатурата на г-жа Меглена Кунева е знак за препотвърждение на коалицията между ГЕРБ и част от Реформаторския блок.
– Като председател на Комисията по културата и медиите каква е Вашата позиция за предложените от депутати законови промени, паметниците, създадени в периода 1944 – 1989 г., да бъдат премахнати заради подозрението, че възхваляват комунистическия режим? Какво правим обаче с монументите, изградени след 10 ноември, свързани с личности от предишния период? Къде минава границата между историческата оценка и антикомунизма, ползван за извличане на политически дивиденти?
– Обществените реакции от последните дни ни показаха колко чувствителни сме всички ние към историята и културата, към ореола на историческите личности и събития. За нас те са свещени. Паметта за миналото е най-ценното, което пренасяме в бъдещето. Българската памет е безценна, затова никой не бива да се упражнява със законодателни инициативи, които разделят обществото и показват откровено политическо безсилие. Авторите на закона образно си представят, че ще понесат скулптури и паметници на гръб към някакъв въображаем музей на комунизма, а какво ще правят с книгите от това време, може би ще ги горят на публични клади.
Обръщам се с апел към българските интелектуалци, към всички светли имена и умове на българската духовност да изразят позицията си и да не допуснат подобен деструктивен процес да отнеме от обществената енергия. Заслужава си да насочим всичките си усилия да осигурим условия за вдъхновение и създаване на нови произведения, с по-висока естетическа стойност и по-правдиво отразяване на живота и идеалите ни днес.
Най-точният отговор на Вашия въпрос намираме в следната мисъл на Сократ – „Този, който чувства достатъчно сила в самия себе си, за да владее умовете, няма да прибягва до насилие: защо му трябва да премахва човека с други възгледи, когато е в негов интерес да го привлече на своя страна с дружеско убеждение.“
– В края на м.г. подкрепихте идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии. Кога ще бъде даден стартът на дебата и с каква позиция влизате в него? Предвиждате ли законодателни инициативи в тази посока?
– Да, потвърждавам ангажимента си като председател на Комисията да организираме дискусия, в която да потърсим актуалните измерения на ролята и мястото на обществените медии, допълнителни механизми за финансирането им, както и необходимостта от законодателни промени, които да отговорят на съвременните реалности.
През последните няколко години бюджетите на БНТ, БНР и БТА намаляват, а в същото време се увеличават функциите, които държавните институции им възлагат. Конкурентоспособността е изключително важен критерий на медийния пазар. Затова е важно да чуем по време на дискусията различните професионални гледни точки.
– Как можем да се възползваме от богатото си културно-историческо наследство, за да допринесем за изграждане на позитивен образ на България, а и в чисто икономически план? Един от пътищата, предложен от в. „Стандарт“, е използването на артефактите и постиженията ни за развитие на културно-историческия туризъм? Как държавата и бизнесът могат да пресекат усилията си и да постигнат резултати?
– Кампанията на в.“Стандарт“ „Чудесата на България“ ще бъде представена в Народното събрание на специално заседание на Комисията по културата и медиите с участието на Министерството на културата, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България и туристическият бизнес. За всички нас е важно да разберем дали е възможно чрез законодателна инициатива да се формира целеви фонд за археология, съхранение и развитие на културно-исторически атракции, който да е аналогичен с туристическата такса, която в момента всеки турист заплаща за една нощувка.
Опитът и резултатите от кампанията „Чудесата на България“ ни показват, че туризмът е с най-висок потенциал за развитие от българската икономика, създава работни места и е единствена алтернатива за живот и бъдеще на регионите във вътрешността на страната. България има четири „златни“ туристически продукта и те са културно-исторически туризъм, спа и уелнес, планински и морски туризъм. И въпреки този изключителен капитал, секторът е в задънена улица поради липса на професионално управление и ясна перспектива за развитие, поради липса и на стратегически документ, който да дефинира десетгодишно устойчиво развитие на туристическата индустрия. Туризмът трябва да бъде най-мощната ПР платформа на България по света, а не на министъра.
– Още отсега се очертава, че 2016-та ще мине под знака на президентските избори? Дали политиците няма да „прегреят“, съдейки по бурното начало на годината? От какъв президент има нужда България? Не е ли време жена да застане начело на държавата?
– Въпросът жена или мъж президент може да превърне всеки сериозен разговор в булеварден. Чуваме от различни анализатори, че сега вече сме били готови за жена президент. Друга популярна идея е за президент да бъде номиниран успешен кмет. Та нали именно способностите на този кмет да се справя с детските градини, снегопочистването, с транспорта и други градски проблеми го правят успешен. Съвсем други са качествата, които очакваме да изпълват политическата фигура на върховния главнокомандващ.
Президентът преди всичко трябва да е ерудирана личност, с дълбоки познания за историята и дипломацията, световните и регионални външнополитически отношения, националната сигурност и отбраната, истински Лидер на нацията. Това е избор, който си заслужава да направим водени и от силно чувство за патриотизъм.
