“Време разделно” за българския туризъм

Държавната не бива да допусне грешката с презастрояването на Черноморието да се повтори и във вътрешността на страната

Като начало е време да се разделим с илюзиите за развитието на туризма в България. През последните седмици много се говори за промени и облекчаване на различни режими, свързани с категоризацията или лицензирането на определени дейности в туризма. Това е необходимо и безспорно важно, но по една или друга причина не се случва. Формулировката на тези решения обаче не могат да компенсират липсата на стратегическа визия за развитието на сектора като структуроопределящ за националната икономика.

Най-голямата илюзия е, че държавата може да не управлява отрасъла и собствеността си, и въпреки това туризмът да се развива. Пътищата, летищата, природните паркове, културно-историческото наследство – това са само част от важните предпоставки и елементи на туристическия продукт, но на практика държавата не инвестира в собствеността си.

Според доклад на Световната банка от 2007 г. ние имаме свръх-регулиран хотелски и ресторантьорски сектор, ненужна категоризация на ресторанти, барове и кафенета и много високи такси за туристическите агенции и туроператори. Ние сме единствената страна от ЕС, в която държавата има пълен монопол върху дейностите в туризма. В останалите страни, членки на съюза, този контрол се извършва изцяло от бизнес организациите.

Друга илюзия е, че държавата не може да дефинира отношенията си с неправителствения сектор в туризма, защото браншовите организации били много и не били единни. Но какво са туристическите организации, срещу над 100 спортни федерации или над 300 политически партии? Ние не поставяме условие – обединете се в една партия, та да ви разпознаем и избираме по-лесно!

Важното е да има договор с ясни правила и ангажименти на двете страни, защото само така се води цивилизован диалог. Още повече, че има и добра практика от сферата на строителството. Държавата създаде закон, в който определи своя партньор в лицето на Камарата на строителите в България, функциите и формите за финансиране на организацията. Затова е време да престане този несериозен “плач” от браншовите организации и да се подредят отношенията ни. И ако не е “брак по любов”, то поне да е “брак по сметка”.

Време е да се разделим с илюзията, че туризма ще се развива без пари от бюджета за национална и регионална реклама. Особено сега, когато е ясно, че търговският дефицит е близо 8 милиарда евро, което означава огромен внос и малък обем на износа. Туризмът е една от малкото “стоки”, които изнасяме и е може би единствената с потенциал на нарастване 2 до 3 пъти. За 2007г. от туризъм България спечели 2,8 милиарда евро, а държавата отпусна за реклама едва 4,5 милиона лева, за eвтини щандове, евтини клипове и брошури. Това е само 0,16 от 1%. Без коментар! Няма индустрия в света, която да се развива с подобен ресурс.

Още една голяма илюзия, с която трябва да се разделим, е че ще развиваме и предлагаме всякакви известни и неизвестни туристически продукти. България трябва да рекламира не отделни хотели и комплекси, а региони, които предлагат целогодишен туристически продукт, богата история и природни дадености. Крайно време е да се разделим и с още една илюзия – за качеството на обслужване и кадрите в туризма.

Тя се превръща в пълна фантастика що се отнася до т.нар. внос на кадри от Македония, Молдова и Виетнам. Защото е абсолютно сигурно е, че на международния туристически пазар никой не е чувал Македония или Молдова да имат опит в развитието на туризма. Ако говорим сериозно за внос на квалифицирана работна ръка, то професионалистите еднозначно посочват Филипините, Шри Ланка и Индия, които осигуряват работници за водещи туристически дестинации. Повече от всичко обаче си заслужава да се инвестира в подготовката и квалификацията на българските кадри.

Илюзиите нямат край, а твърдението, че туризма е приоритетен отрасъл, звучи вече като реплика в „театър на абсурда”.