Г-жо Карастоянова, неотдавна Президентът Георги Първанов откри „ Втория Конгрес на Инвеститорите в Туризма”. Какво за Вас бе най-важно от този форум?
Няма нищо по-трудно от това да се промени статуквото, да се индуцират сериозни процеси и трансформации и да се създават традиции. Националният борд по туризъм има тази не лека задача от учредяването си през 2006г.
Чест е за нас, че за втора поредна година Президентът на Република България, г-н Георги Първанов откри Конгреса и определи туризма като едно от най-ярките постижения на демократичния преход в България.
Специален гост на форума бе и Негово Превъзходителство Посланика на Италия, г-н Стефано Бенацо, който се обърна към нас с думите: „Готов съм да направя необходимото, за да намерим съвместно с българските власти човешките ресурси, ноу-хау, фондовете за стартиране на двустранното сътрудничество, към което призовавам; въпреки всичко аз не предлагам готови решения – само ако българските власти проявяват интерес ще може да започне дадена инициатива.
„По-важните теми от дискусията, свързани с финансирането на националната реклама, управлението на туристическите атракции (природното и културно наследство) и подготовката на кадри, своето мнение изразиха Красимир Гергов и Анелия Крушкова, Цонко Цонев, Мартин Захариев и Георги Велчев, Лъчезар Тодоров, Румен Драганов и доц. Цветан Тончев.
Сред говорителите на Конгреса бяха над 20 представители на законодателната, изпълнителната и местната власт, на академичните среди, бизнеса и медиите.
Законодателите също предприеха енергични стъпки по обсъждане на промени в Закона за туризма. Как оценявате предложенията?
На 24.09.2008г. в Народното събрание за първи път се проведе среща с Председатели и представители на 22 национални, регионални, браншови и продуктови туристически организации. Срещата се организира по покана на г-н Пламен Моллов, Председател на ПГ на НДСВ, като вносител на промените към Закона за туризма.
Дискусията формулира основната теза, че професионалният сектор трябва да бъде привлечен с ясни правомощия и ясно разпределени функции, като в това отношение се използват добрите европейски практики. Ние предложихме да се обсъди концептуалния въпрос за прехвърляне или съвместно осъществяване между държавата и неправителсвеният сектор на функциите по категоризация на хотели, регистрация на туроператори, както и дейности свързани с международната реклама и промоция на България.
Развитието на туризма е политика на държавата. В националната реклама бизнесът може да участва със своята експертиза, а това не се купува с пари. В този смисъл ние настояваме да имаме възможност да участваме в процеса на избор, производство и комуникация на визията на България. Това е партньорството, в което всички печелят.
Предлагаме също създаване на национален туристически регистър на туристическите атракции – музеи, паметници на културата, както и паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности и други. Настояваме за нормативно уреждане на опазване и съхранение на нематериалното културно наследство.
Вие самата пътувате и участвате в международни туристически изложения. Какво е важно, какво е необходимо за развитието на българския туризъм?
Необходима е промяна, “пълна промяна” за българския туризъм. Трябва да престанем да се самозаблуждаваме, че туризмът ще продължава да се развива от единствено и само като следствие на частните инвестиции.
Не се управлява съвестно държавната собственост, не се насочват ресурси за превръщането на българското културно-историческо и природно наследство в туристическа атракция от световна величина. Не се рекламира адекватно страната ни на международните туристически пазари. Бюджетът от 6,5 млн. лв., който се отпуска, е нищожен.
Тази сума, съпоставена с бюджетите на Гърция и Турция от над 100 млн. евро, сравнена с невероятно атрактивната рекламна политика на Хърватска и Черна гора е без коментар! Аз бих искала да Ви върна към летните протести на животновъди и млекопроизводители. Цялата държава се занимаваше с отпускането на тези 60 млн. лв., което бе пълен популизъм.
Някой точно информира ли ни какъв процент в БВП внасят, какъв обем приходи за икономиката има от този сектор? За туризма това е ясно – 15% в БВП, 3 млрд. Евро, над 300 хил. работни места.
Може ли това да бъде модел за постигане на определени цели? Ние вярваме в силата на икономическите аргументи.
Каква е ролята на кметовете, на общините за активно участие в този процес на промяна?
Това е част от формулата на успеха. Представянето на регионите e в основата на модерните рекламни концепции. Голямото предимство на този модел за България е, че могат да бъдат представени като дестинации за целогодишен туризъм, с многообразие от туристически продукти.
Много добри примери в това отношение с работата си и програмите за развитие на туризма дават Кметовете на Хисаря – Георги Пирянков, на Каварна – Цонко Цонев, не бих могла да изброя всички.
Последната среща на Европейския Съвет по Туризъм очерта много благоприятни за нас тенденции за нарастващ интерес към гастрономията и енотуризма, към местните обичаи и фестивалната култура.
България има изключителни дадености спрямо тези тенденции. Но какво следва да се направи? Незабавно формулиране на краткосрочна маркетингова стратегия за тези продукти, насочване на средства и успешно позициониране на страната.
А ние сме в края на 2008г. И след милиарди евро частни инвестиции в туризма, държавата все още не е приела общата стратегия за управлението и развитието на сектора. Местният експертен формат е напълно изчерпан. Необходими са свежи професионални идеи и международен опит.
Наскоро Вицепремиерът Ивайло Калфин създаде Държавна-Консултативна Комисия по въпросите на туризма. Защо Националният Борд по Туризъм не участва в нея?
Много по-важния въпрос за нас е защо вече 4 години не достига политическа и управленска далновидност, за да се вземе единственото правилно решение за създаване на Министерство на туризма?
Имате ли предпочитан от вас символ, запазен знак за рекламен образ на България?
Убедена съм, че тракийското наследство и златните съкровища са изключителен символ за комуникация, защото говорят за древна култура, символ на материално и духовно богатство. Ако ние искаме да представим това богатство на нашия дух, то най-успешно можем да го направим, чрез златните съкровища.
България трябва да развива туристически продукти, насочени към платежоспособни туристи, а културата е задължителен елемент от тях. Провеждането на конгресни или конферентни събития представлява по същество един “изнесен университет”, осигурява трансфер на ноу-хау, възможност за представителите на научните, медицински и други среди “да сверят часовниците си” със световните постижения.
Много голям потенциал има в развитието на винения туризъм, чрез него могат да бъдат представени по особено атрактивен начин природните, историческите и културни дадености, също така и на голфа и спортните видове туризъм.
Как оценявате появата на все повече организации, които претендират за едни и същи цели, за “главна” роля в туристическия живот?
В това няма нищо необичайно. Ако взаимстваме примери от българския политически живот, виждате как една сериозна формация винаги поражда интереси, амбиции, различни форми на търсене на личностна идентификация. Наблюдаваме процес на копиране и на клониране, особено активно в дясно, този процес се измести и в политическия център.
Това, което се случва в туризма е една естествена проекция. Но една организация, както и една партия тежи на мястото си, когато тя се представлява от безспорни личности, когато има своята ясна и видима за обществото дейност и когато представя ясна политика.
Националният борд по туризъм се управлява от “лидери на мнение”, утвърдени не само в туризма, но и в други сфери на икономиката. Не виждам никаква жизнеспособност в организации, които се създават на принципа на повторението, на имитацията, защото те нямат по същество различно съдържание и различна цел.
Г-жо Карастоянова един личен въпрос. Вас какво ви мотивира?
Преди всичко доверието и подкрепата на моите колеги от Управителния съвет и на членовете на Националния борд по туризъм. За мен това е капитал с огромна стойност както в публичното пространство, така и в нашите лични взаимоотношения. Истинско предизвикателство е да управляваш екип, да създаваш нещо ново, да насочваш даден процес. Но удовлетворението от успеха на всеки един етап винаги ме мотивира за следващата, още по-смела стъпка напред.
