Интервю пред в-к „Класа“

Успешна ли е според вас стратегията за развитие на туризма в момента и трябва ли нещо да се промени по нея?

Оценката дали една стратегия е успешна идва години след като тя е реализирана. От материалът, с който разполагаме до този момент не можем да направим такова заключение. Това е един сборен документ от различни представи и виждания, който е трудно да се прецени дали ще бъде успешен. Ако трябва да определим правилният начин, по който подхождат други страни, които изготвят своята стратегия за развитие на туризма като индустрия, то това става с авторитетни международни консултантски компании.

Те имат опит в развитието на дестинации и тяхното утвърждаване. Разполагат и с експертиза за подготовката и представянето на цялостен анализ на качествата и даденостите на една страна и още по-важно за потенциала за развитие. Този елемент отсъства при нашата стратегия. Тя бе подготвена в местен формат и съм убедена, че липсата на опит е сериозен недостатък, който се основава на критерий и успешни формули, доказани на международните пазари.

Как гледат на нас, българите, чужденците като туристическа дестинация? Те от какво са впечатлени?

Ако има един критерий за уникалност на страната ни той е културата. Културно-историческото наследство е може би най-силното ни оръжие, за да бъдем разпознаваеми на международния туристически пазар. Но това не означава, че неговия потенциал е използван и не казвам, че всъщност това се случва на практика. Точно обратното е в момента.

Това наследство е неглижирано и не е развито като туристическа атракция. България няма нито един туристически обект, който да е на световно ниво. Нямаме Акропол или Колизеум, няма един единствен знак от това наследство, който да ни прави уникални. А България е една от най-богатите страни в това отношение.

Кой според вас трябва да бъде такъв знак?

Убедена съм, че тракийското наследство и златните съкровища са изключителен символ за комуникация, защото говорят за древна култура, символ на богатство. Но не само материално, но и духовно на даден народ. Ако ние искаме да внушим това богатство на нашия дух, то най-успешно можем да го направим, чрез златните съкровища. България трябва да развива туристически продукти, насочени към платежоспособни туристи, а културата е задължителен елемент от тях.

Конгресния и бизнес туризмът е третия продукт след морския и зимен туризъм и е най-динамично развиващият се, генерира най-висок приход.

Провеждането на конгресни или конферентни събития представлява по същество един “изнесен университет”, осигурява трансфер на ноу-хау, възможност за представителите на научните, медицински и други среди “да сверят часовниците си” със световните постижения и е силен ПР механизъм за страната ни. Много голям потенциал има в развитието на голф туризма и изобщо на спортните видове туризъм.

Туристите от “класа” идват, когато туристическия продукт включва и гарантира всички онези съставки, които го правят завършен и които оставят у клиента усещане за професионализъм от летището до последния участник по веригата.

Ние имаме ли възможност това да го направим?

Ние имаме добра възможност, заради естествените предпоставки, с които разполагаме. Природните дадености са уникални, но не са развити. Процесът трябва да бъде поставен на правилна основа. А тя започва с държавната политика, която определя формите, тактиката и стратегията като цяло за туризма в дългосрочен план.

А откъм човешки ресурс имаме ли възможности?

Има три важни предпоставки за развитието на туризма у нас. Това са инфраструктура, квалифицирани кадри, националната реклама и брандинга на дестинацията. Тези фундаментални условия е необходимо да бъдат осигурени от държавата. Останалото е предмет на инициатива на отделните инвеститори. Но то идва като следствие на една ясно формулирана и провеждана политика.

Това, което ние виждаме като резултат от липсата на такава политика е изпреварващо развитие на частната инициатива, на инвеститорите и огромно забавяне в развитието на инфраструктурата, липса на политика за подготовка на кадри за една динамично развиваща се индустрия, с която ние се сблъскваме и липсата на каквато и да е професионална национална реклама.

Бюджетът, с който се осъществява сега националната реклама, е несериозен.Как да осигурим качествени кадри за обслужване на туристите?

Има две възможни линии за осигуряване на кадри. Едната е чрез обучение на хората, насочени към туризма. Но не само за обслужване, а и за управление. Има финансов ресурс за това и той е заложен в оперативната програма на Министерството на труда и социалната политика. Сред тези възможности има различни мерки, който могат да стимулират наемането и обучението на едни или други професионални групи.

Нека бъде съвсем ясно, че за нас е важна подготовката на кадри и механизъм да ги задържим в България. Другият начин е, чрез внос на работна ръка. Добър пример за това са развитите туристически дестинации като страните от Персийския залив – Дубай, Катар, Бахрейн. Те в момента изживяват своя туристически бум. Там този внос на работна ръка е предимно от Филипините и от Шри Ланка. Когато говорим за внос на работна ръка трябва да идентифицираме, пазарите, който имат опит в тази област. Всичко, което чуваме като идеи – Молдова, Украйна, Македония е за страни, нямат такъв опит в туризма и нека не смесваме една социална имиграционна политика с вноса на работна ръка.

Ако ние искаме да имаме високо качество на туристическия продукт, то може да стане по два начина, Единия е чрез обучени и мотивирани български кадри, или чрез внос от други страни, които имат добър опит и добра репутация в туризма.

Откъде можем да вземем тези кадри и те съгласни ли са да дойдат при нас?

От Филипините, Шри Ланка и Индия. Те са основните страни, които захранват пазара на труда и имат добър опит в туризма. Това е международна практика и аз неслучайно дадох за пример страните от Персийския залив, които всъщност осигуряват икономиката си, като 90% от работещите там са от тези държави.

От коя страна смятате, че ние можем да се поучим и да управляваме успешно туристическия сектор?

През последните години много добър пример за развитие на туризма е Хърватска. Една близка до нас страна, която забележете, не работи с предприсъединителни фондове, в която няма оперативни програми и не ползва структурни фондове и само до преди няколко години беше във война.

Но те успяха да поставят развитието на туризма на правилен път и това е държавна политика. Хърватска построи стотици километри първокласни пътища и провежда блестяща национална реклама. Те имат офиси на 5-то авеню в Ню Йорк, в Лондон, Москва и други градове. България е единствената туристическа дестинация, която няма нито едно туристическо представителство по света. Това е абсурд, който няма нито икономическо обяснение, нито аналог.

Позицията на Националния борд по туризъм изключително ясно бе формулирана от Красимир Гергов, който председателства сдружението. Според него 1,5% от приходите на туризма, които общо са около 3 млрд. евро, трябва да бъдат реинвестирани за национална реклама.

Това е икономически аргументирана необходимост. Това са средства, които ще осигурят мрежа от туристически представителства и качествени продукти, които те ще предлагат. Една различна визия, която трябва да бъде възприета еднозначно. България в момента работи с туристически знак, който по никакъв начин не кореспондира с българската история. Какво означава тази роза в портокалов цвят? Нищо.

Тя е един контрапродуктивен знак, който не оставя в съзнанието на нашите партньори и клиенти никакво внушение. България няма слоган, с който да е позната, няма обща визия за страната и специализирана за отделните туристически продукти.

Трябва да е ясно, че това са задължителни атрибути, за да бъде една дестинация конкурентноспособна. Мащабното мислене изисква да отидем и малко по-надалече като потърсим възможност за реализация на регионални проекти, които са в съответствие с политиката на Европейския Съюз. Прекрасен пример в това отношение е съвместната промоция на Виена и Барселона на пазарите в САЩ и Азия. Общи проекти на България с Гърция, Турция или Румъния биха впечатлили професионалистите и несъмнено биха провокирали интерес към нас.

С изключение на инфраструктурата всичко останало ли може да бъде коригирано, ако се направи тази стратегия?

Една от опасностите е ако се опитаме в една стратегия да напишем всичко. Тогава това няма да бъде работещ документ. Нашето разбиране е, че тази стратегия трябва да бъде ясна проекция на приоритети. За нас правилната политика е тази, която гарантира, подкрепя и осигурява туристическите продукти, насочени към платежоспособните туристи. Не можем да представим България като страна на всички туристически продукти. Туризмът е структуроопределящ отрасъл за националната икономика.

Това е индустрия, която формира повече от 15% от БВП на страната. И това е без съпътстващите сектори като земеделие, винопроизводство, транспорт и др. Туризмът е една от малкото експортни индустрии, с които България работи. Имаме сериозно нарастване на търговския дефицит – огромен внос и малък износ. Правителството трябва да концентрира усилията си в максимално стимулиране на експортните индустрии и увеличаване на инвестициите в тях. В този смисъл неглижирането на туризма е необяснимо.

Какво очаквате от новия туристически сезон на морето и очаквате ли да има отлив на туристи заради прекомерното застрояване?

Всеки следващ туристически сезон е по-подреден, защото намалява обемът на строителство. Предстоящото откриване на туристическия сезон ще бъде на 9 май в курорта „Св. св. Константин и Елена“, който през тази година отбелязва своята 100 годишнина.

В голяма степен сме преодолели проблемите от предишните години. Българското Черноморие се застрои така както го виждаха участниците в този процес, при липсата на ясен план за развитие. Не бива да търсим непрекъснато негативите, а да ги обърнем те да работят за нас. По Черноморието вече се изградиха доста елегантни комплекси от затворен тип, които предлагат широк спектър от услуги на високо ниво. На 16 април, 2008г.

Националният борд по туризъм, който представлява най-големите структури в този бранш ще проведе своето годишно общо събрание. На него ще бъде представена генерална визия за туризма, която да провокира реализацията на правилни и полезни модели за управление на туризма.

Изключително активно по тази визия работят Красимир Гергов, Радосвет Радев, Васил Иванов-Лучано, Георги Велчев, както и представители на български и международни институции. Една от успешните формули за развитие на даден сектор е да бъдат привлечени личности, които през годините са доказали своята компетентност и възможност успешно да управляват процеси. Аз съм убедена, че в лицето на Управителния съвет на Националния борд по туризъм ние виждаме силно представяне именно на такъв тип личности с големи и успешни проекти зад гърба си.

Срещате ли трудности при работата си с Държавната агенция по туризъм и те съгласни ли са с вашата програма?

Ние сме партньори с тях и работим в тясно сътрудничество. Факт е, че ДАТ е в изключително затруднено положение да реализира нашите очаквания, защото агенцията има много ограничени функции и бюджет. ДАТ няма възможност да осъществява държавна политика. Няма и достатъчен бюджет да осъществява качествена национална реклама.

Необходимо е да се преформулират функциите, бюджета и административния капацитет на ДАТ. Но това решение е от компетенциите на Министерски съвет. Развитието на туризма е политика на държавата. В националната реклама бизнесът може да участва със своята експертиза, а това не се купува с пари.

В този смисъл ние настояваме да имаме възможност да участваме в процеса на избор, производство и комуникация на визията на България. Това е партньорството, в което всички печелят.