Интервю пред списание „Мери“

Oтскоро се занимавате с журналистика. Как решихте да „скочите” в този нов за Вас сегмент?

Интересът ми към медиите е още от времето, когато завършвах магистърската си степен по “Управление на ПР и масови комуникации”. Но животът ми предложи да навляза по-дълбоко в проблематиката на туризма. Сега за мен “Туризъм тренд” е една изключителна възможност за последователно представяне на важните въпроси, свързани с развитието на туристическата индустрия.

Като Изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, заедно с моите колеги организирахме и проведохме десетки публични събития с участието на Президента, на Министри, на представители на законодателната и местна власт. “Туризъм тренд” е единственото предаване в националния вфир, в което говорим за туризма, като политика, а мои гости са авторитетни личности, с интереси в сферата на туризма, но и в други сектори от икономиката на страната.

Преди това сте работили за имиджа на Пловдивския панаир, сега работите за Вашето име. Кога ви беше по-трудно преди или сега?

Спомням си с удоволствие за МПП, защото той е една “витрина” на родния ми град Пловдив. Безкрайно ценя опита, който това време ми даде, както и житейските уроци за човешките взаимоотношения. Там работи прекрасен екип, който е истинския капитал на Панаира.

Вярвам, че работата е най-добрия критерии за оценка на всеки човек. Аз уважавам себе си и хората, с които работя. Доверието на членовете на Националния борд по туризъм, на екипа на ББТ, доверието, което имам във взаимоотношенията ми с хората, на които държа е най-важното ми постижение. Трудностите са част от предизвикателствата в живота ни, който не е лесен, но тъкмо заради това е интересен.

Казвате в интервюта, че обичате играчки в малки кутийки и то много лъскави и блестящи. Какво имате предвид?

Едно бижу в малка кутийка, е много класически начин да очароваш една жена. Аз харесвам класиката.

Кой е най-хубавия подарък, който някога сте получавала?

Всеки подарък е още един начин да кажем “Обичам те”!

А подарък, който Вие сте си правила?

Последният беше абонамент за списание “The Economist”, чудесна компания за кафе в събота и неделя.

Имате ли любими марки, които да носите с удоволствие?

Това е много труден въпрос! Не се шегувам, но наистина имаме фантастичен избор. част от удоволствието на една разходка по Кертнерщрасе във Виена, е “срещата” ми с изкушенията на Рене Лезард, Кашил или CIRO. Харесвам провокациите, като например Лагерфелд за H&M или обувките на Стив Маден, Ню Йорк, в които наистина се чувствам “на покрива на света”.

Костюм на Армани винаги дава много самочувствие. Но за да изглеждаш като един милион долара, не е важно какво носиш, а как се чувстваш!

Обичате ли да пътувате? Любима дестинация!

Пътуването в развитие, едно от най-големите удоволствия. Обичам да летя, бих искала да имам хеликоптер. Имах късмета до сега да посетя толкова много интересни места – Европа, Близкия изток, Персийския залив, Азия, Америка, Канада… Харесвам еднакво класиката на Виена, Рим и Лондон, екзотиката на Шри Ланка, Индия и Виетнам, модерния дух на Чикаго, магията на Малдивските острови, а последния път се влюбих в Неапол.

Какво искате да промените в туризма?

Туризмът заслужава да бъде част от “голямата” политика на България. Това е индустрия, която изисква много интелигентност, компетентност, международен опит, мащабно мислене… Туризмът е средство за комуникация на богатствата на България – природа, култура, история … Искам да бъда част от тази промяна.

Как се виждате след 10 години?

Мотивация, желание, всеотдайност и амбиция, реализъм и смелост, това са част от характеристиките, които ме изпълват по пътя на плановете и мечтите ми. Но след 10 години, вярвам ще бъда по-спокойна и надявам се 10 пъти по-чаровна.

Имате ли някаква мечта, която да следвате и искате да постигнете?

Да бъда “на върха”, там където ти спира дъха! Върховете са различни професионални и емоционални, малки и големи, има ги в чувствата, в бизнеса, в политиката, най-вече в собствените ми очи. А както е казал Висоцки “Върхове, са само онези, на които все още не съм бил!”