Говорителите в конгреса бяха тук от искрен интерес към България

Българската медийна индустрия е една от най-конкурентните

Бихте ли ни разказали за конгресната програма по време на фестивала?

Миналата година за първи път в рамките на едно добре познато събитие, което се провеждаше за 14-та година, създадохме нов модул. Той даде възможност на основните участници в индустрията да дискутират въпроси, които са важни от гледна точка на това, което се случва.

Една година по-късно, този втори конгрес аз отчитам като особено успешен, защото той даде един своеобразен рестарт на MediaMixx и всъщност тази година, когато е юбилейното 15-то издание на фестивала, конгресът вече е безусловно международен. От програмата можеше да се види, че 95% от участниците всъщност са чужди гости. Това говори за две неща – първо, че България трайно е заела своето място във фокуса на вниманието на големите в бизнеса и второ, че сме успели миналата година да направим една успешна премиера и това е мотивирало една част от участниците да се върнат обратно втори път, а други да дойдат, привлечени от имената. Горди сме с факта, че не кой да е, а именно създателят на Уикипедия, Джими Уелс, откри конгреса.

Това говори също за факта, че българското медийно събитие е добра платформа, достатъчно престижна, за да може хора от този ранг да направят усилие и да отделят от времето си, за да говорят именно на нашата публика. Сред темите на конгреса тази година имаше няколко основни аспекта. Може би най-важният беше свързан със състоянието на медиите в условия на криза. Присъствието на топмениджъри, представители на борда на директорите на големите междунарони компании като RTL, Discovery, Studio Moderna, беше доказателство, че в този сложен икономически момент България произвежда добри новини за бизнес активност, а това безусловно повишава нашата конкурентноспособност.

Първата линия беше за мястото на българския медиен пазар в общия контекст. Втората линия, по която се развиваше дискусията, беше за институционалното партньорство. Цялата сутрин на втория ден от конгреса беше посветена на може би най-актуалната тема за дигитализацията, за развитието на телевизионния пазар в България и как нормативната уредба го дефинира и предопределя това развитие. Третата линия беше на съвременните и модерни комуникации, съдържанието на интернет медиите. На това беше посветена следобедната част от втория ден и много модерни мъже говореха за това как се прави реклама с модерните средства за комуникация.

Защото е ясно, че да отпечаташ една брошура или да направиш един телевизионен клип е нещо изключително традиционно. Към него има изградени нагласи и потребителите го очакват, но е съвършено недостатъчно. И от друга страна в голяма степен неефективно. Така че провокацията към всички представители, не само на мениджмънта на медийните компании, но и на криейтив отделите, е огромна, защото те наистина са принудени в условията на съкратени бюджети да намерят по-добри, по-успешни, по-ефективни послания и рекламни концепции.

Българските медии бяха много кооперативни, въпреки че в навечерието на европейски избори е нормално политическият дневен ред да отнема голяма част от тяхното внимание. Все пак те намериха и време, и място, да говорят за това какво е важно за индустрията. Медийната индустрия малко незаслужено се възприема не като един отделен сегмент от икономиката.

Тя има своето място и допринася за пазара изобщо като икономически фактор, но някак се възприема като един обслужващ механизъм, който комуникира онова, което се случва. Медийната индустрия плаща данъци, създава работни места, създава нагласи, възпитава, изобщо има безкрайно много други задачи и функции, и полезност, отколкото да бъде единствено и само средство за комуникация на различни позиции.

Медийната индустрия в България е една от най-конкурентните и една от най-наситените с международно участие. Всички големи брандове са тук. В този смисъл тя е и една от най-напредничавите.

Имахте много силни говорители тази година, поздравления, за което. Трудно ли ги убедихте да дойдат тук? Каква е причината да се съгласят, според вас, да дойдат тук?

Спийкърите са тук по най-достойната причина, която мога да изтъкна, и тя е истинският им, искрен интерес към България. И заради това, че държат на отношенията си с екипа на фестивала. Всеки един от нас има своя кръг от приятели сред тези хора, с които очевидно имаме създадени чудесни отношения, много коректни, много професионални и много лични. Тези отношения бяха всъщност най-големият ни капитал.

Доволна ли сте от посещаемостта на събитието?

Абсолютно правилен, резонен въпрос. Аз имам два отговора за него. Първо, програмата на MediaMixx е много натоварена и успоредно с конгреса се случват много други събития, тече много активна фестивална програма. Повечето от колегите, които са тук, са ангажирани с представяне на техни медийни продукти в различните категории, което означава, че се явяват на презентации или участват в церемонии по награждаване.

Това прави невъзможно всички, които са в Албена, да бъдат в един момент на едно и също място. Второто, което ми се струва, че е също вярно обаче, е един известен комфорт, който създава фактът, че каквото е казано, може да се прочете после, колегите ще го напишат в една или друга медия.

Няма нищо по-важно от истинския, живия контакт, и да можеш да чуеш един специален човек как всъщност ти разказва своята преживяна история. В панела за печатните медии Марио Гарсия каза точно това, съвременната журналистика е ценна и трябва да търси истинската история. И няма никакво значение средството, с което тя се комуникира или платформата, която използваме за нейното разпространение.

Медийният фестивал винаги е бил място за срещи. Успяхте ли да съберете на едно място хората, работещи в рекламата, с хората, работещи в медиите? Или двата фестивала – ФАРА и MediaMixx – са напълно сепарирани?

Не са напълно сепарирани. Добре е, че има два фестивала от гледна точка на това, че всяка общност по някакъв начин се събира в себе си на тези срещи и успява да си каже може би най-важното по един най-непринуден начин. Твърде големи са тези общности, за да може лесно да бъдат миксирани.

Не са и съвсем еднакви проблемите, които ги вълнуват. Аз не мисля, че е голям недостатък фактът, че има две отделни събития. Вярвам обаче, че и в двете има място за по-добро развитие, за повече съдържание и в крайна сметка за по-голяма степен на полезност.

Оптимистична ли сте за българския медиен пазар в следващите две години след всичко, което чухме тук?

Аз съм внимателна, когато трябва да говоря за една сфера на дейност, в която не се чувствам не дотам пряко ангажирана, както голяма част от имената тук. Познавам добре сферата на туризма, сравнявайки тези две различни вселени на интерес и на възможности, медийният пазар е много по-добре и много по-модерно структуриран. Профилът на участниците е много по-хомогенен.

В много по-голяма степен хората в медийния свят в България говорят на един език и имат какво да си кажат, по-бързо, по-лесно, по едни по-прави пътища стигат до общото разбиране и общите си интереси в сравнение с други сфери.