В края на летния туристически сезон за първи път от години равносметката е за спад по всички показатели. Експертите от индустрията са единодушни за настъпилите трудни времена за българския туризъм. Вълната от фалити на руски туроператори, девалвацията на руската валута заради кризата в Украйна и санкциите срещу Москва, спадът в изходящия туризъм на руски и украински туристи, социална и финансова криза в България и лошите метеорологични условия са факторите, предопределили срив на сезона. Отсега се заговори и за спад за летния сезон и през 2015 година.

За проблемите на българския туризъм, за реформите, които предстоят, за ролята на държавата и на бранша разговаряме с Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.

Госпожо Карастоянова, вече излязоха данни, според които летният туристически сезон приключва с понижения по всички показатели, а досега туризмът реализираше само ръстове. Как трябва да се промени политиката за туристическия сектор?

България като туристическа дестинация има нужда да бъде управлявана професионално – така, както се случва в много други държави, преминали през кризи. Например Тайлнад и Египет вече връщат приходите си след кризите, през които преминаха, насочват голям ресурс за имиджова политика към експерти на световните пазари, които променят нагласите и създават онзи тип отношение, което води до възвръщане на позициите.

Това се постига само с помощта на интелектуален опит и знание, които ако нямаме, трябва да потърсим, независимо колко струват, защото такъв тип външна консултантска намеса се изплаща в пъти във времето, създавайки положителен резултат.

Към момента най-уместният въпрос за българския туризъм е дали е възможно туристическата индустрия, която се състезава и представя България на световните пазари, да прави това с местен професионален капитал, с това което знаем и можем? Отговорът е не, не можем.

Защото туризмът е повече от предлагане на услуги, това е икономически сектор, към който имат отношение редица фактори – дипломация, имидж, който насочва определен тип инвестиции в дадена страна – всичко това означава необходимост от интелектуален потенциал, който не може да бъде придобит от практиката на местно ниво, а се учи в авторитетни световни университети.

И когато се обобщи това знание и опит в лицето на световно признати консултанти, то се прилага в различни туристически дестинации и работи в полза на техния регионален туристически бранд. След годините на своеобразния бум в туризма ни е необходим професионален потенциал и консултантски услуги, които да лобират за българския туризъм.

Каква ще е ролята на този външен консултант?

В международните среди, в които се взимат решения за туризма, лобистите имат ключова роля, говорейки за дадена страна като дестинация с възможности, с култура и с история и въобще страна, в която е модно и интересно да бъдеш. Това всъщност променя нагласите и отношението към туристическите дестинации и създава мода, влечение към една или друга дестинация. Вече професионалистите казват, че конкуренцията не е в дестинациите, защото навсякъде туристите срещат например петзвезден хотел на голяма верига или световноизвестни марки ресторанти или шопинг центрове с всички познати брандове. Но това не прави разликата между местата

Истинската конкуренция е в преживяването – историите, които научаваш, усещанията, храната… А когато се състезаваме на терена на преживяванията, България има изключително силен потенциал. Необходим ни е обаче механизъм, по който от една даденост, за която само ние знаем, да се превърне в туристическа атракция, която може да удвои приходите от туризъм. Много малко сектори на икономиката имат този потенциал – да удвоят приходите си.

В света има поне пет външни консултанта, такива с отлична репутация, които правят само това – съветват национални правителства и управляват техния портфейл в туризма, правят мастер плановете конкурентни въз основа анализ какво се случва на световните туристически пазари и какво е най-уместно да бъде предложено. Именно в такъв модел туризмът ни може да постига добри резултати – онази видимост, която заслужава.

Какво трябва да включва визията за развитието на българския туризъм?

Необходимо е програмно управление на туризма през следващите 10 години. На първо място създаване на Министерство на туризма, защото това е необходимост за управлението на публичната държавна собственост, на природното и културно-историческо наследство на България. Такава структура няма причина да се занимава с частната собственост, но има изключителна роля в управлението на публичната.

Второто е необходимостта от създаване на национален мастер план за развитието на туризма, тоест бизнес стратегия, която поставя финансово-икономически въпроси и дава отговори как да се случат определените стъпки, за да стигнем до желания резултат – ако днес туризмът генерира близо 15% от БВП на страната, то колко бихме искали да постигнем след десет години например. И ако имаме ясен отговор на този въпрос, всички инвестиции са оправдани.

Третият компонент от един разумен държавнически подход към ключов сектор от икономиката е ресурсът, с който се оперира. Туризмът ежегодно внася в бюджета на държавата над 3 милиарда евро. Настояваме служебното правителство да гарантира 1 милиард лева инвестиции, насочени към превръщането на културно-историческите дадености в туристически атракции от световна величина.

А това е всъщност ресурсът, с който работят нашите преки конкуренти – Гърция, Турция, Хърватска, дори Полша, Чехия от Източния блок. В този смисъл съвсем друг трябва да бъде мащабът, с който държавата да управлява своята част от собствеността.

Какъв период от време е необходим, за да даде резултат един такъв кардинален подход?

Практиката в други страни, които прилагат такива национални мастер планове, а това са повечето добре развити туристически дестинации, е че те го прилагат в рамките на десет години. Неубедително е да се правят по-дългосрочни планове, защото туризмът е много динамична индустрия.

Правилното икономическо планиране е в обозрим период от десет години. Ако поставим началото на този процес, тогава имаме основание да смятаме, че в следващите десет години ще се постигне значително увеличение на приходите от туризъм с цел да ги удвоим. Румъния направи това преди две години, Хърватска работи с такъв национален план отпреди пет години, Турция преди четири години прие своя национален план.

Статистиката в последните години показва постоянен ръст на броя на туристите в България както през летния, така и през зимния сезон. Но в същото време няма такъв ръст на приходите от туризъм?

Точно така. На практика това означава, че с по голям брой туристи, по-високи амортизационни разходи, с повишени цени на всички ресурси – енергийни, инфраструктурни, ние задържаме едни и същи приходи. Тоест има застой, който ако продължи прекалено дълго, се превръща в негативен фактор за икономиката. Отличният резултат за нас означава по-висок приход и по-малко туристи.

Но това означава и съвсем друга таргет група – на платежоспособните туристи и на специалните туристически продукти. Специалните туристически продукти, като голф или СПА туризъм например, означават и допълнителни услуги, които са скъпоплатени – транспортни, преводачески, делови срещи. Гурме и вино, например е една изключителна възможност, която е търсена от туристи, които ценят преживяването, историята… Това са предимно страните от Западна Европа – клас туристи над средното ниво.

Къде е мястото на рекламната кампания в промоцията на туризма?

Рекламната кампания трябва да стои поне на осмо или девето място в поредицата от действия. Платежоспособните туристи очакват отлична самолетна поддръжка, директни полети, летища за кацане на малки самолети, бърза и добре организирана логистика на допълнителни багажи, много добра комуникация като езици, познания на чуждите култури, възможности за осигуряване на допълнителни услуги.

Всичко това стои преди самата рекламна кампания. А досега винаги започваме от рекламната кампания с посредствени рекламни брошури или видеоклипове. Вижда се, че това не работи. Рекламната кампания е завършващият етап от цялото усилие.

Една от задачите на новата Стратегия за туризма е диверсифициране на туристическите продукти. Какви резултати да очакваме?

Големият проблем на нашата страна е, че няма своята туристическа атракция, която да е придобила световна значимост, въпреки че имаме такива феномени, които са съизмерими с други световноизвестни и много популярни – в Гърция и в Египет, например.

Само национален мастер план може да ни даде възможност да преценим в следващите няколко години към кои туристически продукти да насочим ресурсите си. Той ще ни даде ясна представа кои са нашите успешни туристически продукти измежду всички 10-15, с които разполагаме – винен туризъм, летен, селски, еко, конгресен, голф, гурме, спа и уелнес…

Защото ние сме изправени пред въпроса как да подредим възможностите, така че да се балансира тази огромна даденост, с която разполагаме. Идеята е те да успеят да реализират силен бум на определени пазари и да доведат до повишаване на приходите. Когато усетим това, можем да се насочим и към другите.

Би било нелепо да ги поставим на еднаква основа и в желанието си да се харесаме на всички да отделяме за всички пера по малко. Това е най-сигурният начин да нямаме нито един отлично работещ туристически продукт.

Каква трябва да е следващата стъпка, след като стратегията беше одобрена?

Трябва ни целеви допълнителен бюджет за международен конкурс, който държавата да обявипо всички правила за изработване на национален мастер план за туризма. Разбира се, при финансов ресурс от около половин милион евро за целта. Ефектът от този инструмент обаче ще бъде огромен. Не става дума за непосилни за българския бюджет суми. Следва конкурсът да определи най-добрия консултант, който би ни свършил работа.

Въпросът при диверсификацията е да се определи кои продукти от многото ще искаме да продаваме на световните пазари с приоритет. Защото в момента България е неизвестна като дестинация за СПА туризъм или за културно-исторически туризъм например. А в същото време ние сме убедени, че това са наши силни продукти.

Така че разделянето на туристическите ни продукти е факт, но голямата задача е как да подредим всички тях и как да направим така, че един гост, който е тук, да разбере, че има и други възможности, чужденците да разберат, че България е една интересна страна с невероятна история и култура.

Източник: Investor.bg