Обединение на туристическия бранш е най-важната стъпка

Обединение на туристическия бранш е най-важната стъпка

Това ще даде възможност категоризацията на хотелите и лицензиране на туроператорите да бъдат осъществявани от бизнеса, казва Поли Карастоянова.

– Г-жо Карастоянова, Националният борд по туризъм организира голяма туристическа конференция, бихте ли разказали повече за събитието?

– Националният борд по туризъм е домакин на петата годишна среща на туристическия бизнес в България, която се провежда с партньорството на Министерството на туризма.
Утре, в хотел „ИнтерКонтинентал“, ще предоставим платформа за въпроси и отговори по важни за туристическата индустрия, въпроси между представители на българското правителство, Народното събрание, кметове, български и международни инвеститори, хотелиери и хотелски вериги, медии и банки, туроператори и водещи експерти. Ще обсъдим възможностите и потенциала за устойчиво развитие на туризма в България.

Бих искала специално да благодаря на вестник „Стандарт“, както и на всички други представители на българските медии, които ни подкрепиха. Интересът към срещата наистина е много голям и заради това дадохме възможност за регистрация на гости и днес на сайта на Националния борд по туризъм: www.tourismboard.bg

– Какви са темите на срещата и кои лектори ще взимат участие в тях?

– Избрали сме 5 актуални теми, а именно:
1. Брандинг, франчайзинг и категоризация на хотелите
2. Международен маркетинг на българския туризъм – какъв образ на България си представяме?
3. Дигитална трансформация в туризма – цифрови и облачни услуги, регламент за защита на личните данни (GDPR), новото поколение потребители на туристически услуги в интернет пространството
4. Банки и инвестиции с в туризма
5. Балнео, спа и медицински туризъм – цялостната концепция за инвестиция в здраве.

Близо 40 са участниците и модераторите на дискусионните панели, личности с отлична професионална биография и комуникационни качества, сред които са Токуя Аояма – вицепрезидент на „Хаят Интернешънъл“, Лъчезар Тодоров, изпълнителен директор на „Тера Тур Сервиз“, Щефан Франк, генерален директор на хотел „Интерконтинентал София“, Димитър Гюрджилов, директор корпоративно развитие на „Виваком“, Константин Каменаров, генерален директор на БНТ, Славка Бозукова, издател на вестник „Стандарт“, Радосвет Радев, изпълнителен директор на „Дарик Радио“, доц.
д-р Емил Хърсев, финансист, Чавдар Златев, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, Константин Бояджиев, управител на „Галакси Инвестмънт Груп“, доц. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право Интернет“, д-р Адам Розенку, заместник-държавен секретар на туризма в Унгария и др.

– Какви решения очаквате и какви проблеми ще дискутирате?
– Безспорно една от най-важните теми, предмет на първата дискусия, е промяната в модела на категоризация на хотелите и местата за настаняване в България. От професионална гледна точка, за нас е важно критериите и стандартите за изграждане и предлаганите услуги от един 4-звезден хотел в София или Будапеща, Поморие или Баден-Баден, да бъдат идентични. Ние, от Националния борд по туризъм, през годините последователно застъпваме разбирането за необходимостта от въвеждане на единни стандарти за категоризация. Те са подробно разработени от най-авторитетната европейска организация „HOTREC“ и всеки, който проявява интерес, може да се запознае с тях на страницата на Хотел Старс: www.hotelstars.eu. Очакваме в рамките на тази конкретна тема да стигнем до общо решение за адаптиране на най-добрите практики в българското законодателство. Миналата година, по наша покана, в България бе д-р Акош Никлай, вицепрезидент на „HOTREC“. Той представи подробен план за промяната в модела на категоризация, който може да бъде осъществен след пълноправното членство на България в „HOTREC“.

– Как оценявате ситуацията в България от гледна точка на туризма?
– Обединението на неправителствения туристически сектор в България в единна, представителна организация, която да бъде създадена чрез изменение и допълнение на Закона за туризма, е най-важното послание, което на 5-тата годишна среща ще адресираме към премиера Бойко Борисов, министъра на туризма Николина Ангелкова и председателя на комисията по икономическа политика и туризъм към НС Петър Кънев.

Имаме висока степен на готовност за взаимодействие и активен диалог между основните браншови и продуктови организации, като за целта още преди 6 месеца подписахме нарочен меморандум. Считаме, че съществуват много добри примери в българското законодателство, а именно българската Строителна камара и Националната лозаро-винарска камара, които представляват успешно обединения интерес на тежки и конкуренти сектори. След създаването на Министерството на туризма, следващата полезна и неотложна стъпка е създаването на единна организация на сектора, за да може бизнесът и държавата да разговарят като равноправни партньори. Това ще даде възможност дейностите по категоризация на хотелите и лицензиране на туроператорите да бъдат осъществявани от бизнеса, докато контролът и провеждането на национална и международна туристическа политика да бъдат приоритет на министерството на туризма.

Подобна саморегулация е механизмът, който гарантира обективност и конкурентоспособност в повечето страни със силно развит туристически сектор. През последните 10 години са правени различни опити за модели на обединение, но поради личностни и други субективни причини, те не успяха да постигнат целите си. Затова днес убедено можем да заявим, че единствената възможна, работеща формула за обединение е през законодателно решение. Това ще бъде и сериозен тест за зрелостта на политиците и готовността на изпълнителната власт да се раздели с несвойствени функции.Копирано от standartnews.com

– Какъв сезон очаквате, какви са непосредствените ангажиментите на бизнеса и държавата?
– Туризмът е много чувствителен сектор, който се влияе както от геополитическите процеси, така и от стила на говорене и поведението на представители на българското правителство. Важно е да подчертаем, че докато от страна на частните инвеститори се полагат всички усилия за реновация на хотелите и комплексите от затворен тип, за разширяване на групата от предлагани продукти и услуги, за влагане на допълнителен ресурс в анимация, озеленяване, модерни комуникации, то всяка непремерена проява на администрацията вреди на имиджа на българския туризъм. Безусловно подкрепяме спазването на законите и правилата, но контролът може да се осъществява по интелигентен начин. Представете си, например, какво послание би било за финансовия свят, министърът на финансите да твърди, че България е покрила всички европейски стандарти, стабилна е, предвидима и напълно подготвена за присъединяване към ERM-2, а в същото време Вицепремиер шумно да обяснява, че обменните бюра са мутренски или незаконни? Аналогична е ситуацията в туризма и тя може да се определи като абсолютно неприемлива. Когато говорим за ангажиментите на държавата за устойчиво развитие на туризма в България, имаме предвид, че е необходима промяна в мащаба на мислене, в модела и културата на управление. Това би означавало българското правителство да осигури съществен финансов ресурс в следните три направления: за провеждане на професионална маркетингова и рекламна кампания на България на международните туристически пазари, за създаване на мрежа от постоянно действащи туристически представителства на България по света и за изграждане на пътна и туристическа инфраструктура до големите национални културно-исторически и природни забележителности. Туристическата индустрия очаква от българското правителство ясен ангажимент за предвидимо и дългосрочно управление на сектора, което далеч да надхвърля дребните лични или партийни пристрастия.

Източник:standartnews.com